Интересът на учените към светенето на обекти с различно естество се заражда отдавна. Още през 18-19 век това явление привлича вниманието на изследователите. Те регистрират и изследват светенето на предмети (дребни метални неща, монети и др.) в условията на електрически разряд. Трудно е да се изредят огромното множество учени, които създават източниците на новото научно направление. Те са стотици. Ще посочим най-първите: Джозеф Пристли (Joseph Priestley), Англия, 1766; Георг Лихтенберг (George Lichnenberg), Германия, 1777; Густав Карстен (Gustav Karsten), Германия, 1877; Дмитрий Лачинов, Русия, 1887; Николай Хамонтов, Русия,1887. Истински революционни са работите на Яков Наркевич-Йодко (Yakov Narkevich-Iodko), Беларус, 1891. Йодко за първи път изследва светенето на биообекти (листа, пръсти, ръка, глава на човек). Това предизвиква цяла лавина изследвания. Същността им е в опитите да фиксират светенето на обект като цяло – листа, човешки пръсти, и по тези характеристики да оценят цялостната работа на биосистемата. Най-известните учени в това напрвление са: Мессира Погорелски, Русия, 1891; Никола Тесла (Nicola Tesla), СЩА, 1892; Франсис Еуген Нифер (Francis Eugene Nipher), Германия, 1900; Карл Вилхелм Волф-Цапек (Wolf-Czapek Karl Wilhelm), Германия, 1911 и много, много други. Великолепен, достатъчно пълен и уникален библиографски анализ дават публикациите на руския учен Николай Колтовой. След откритията на Рентген интересът към тези изследвания е изгубен за дълги години. Възражда се към средата на 20 век благодарение на съветските изследователи Семьон и Валентина Кирлиан. Особеност на техните проучвания е, че за усилване на светенето, а следователно и за увеличаване възможностите то да се фиксира на фотолента, е предложено да се използва електромагнитно поле с високо напрежение в определен честотен диапазон. През 1949 г. те получават патент за разработената апратура. Изобретението им обаче е засекретено моментално. В режим на секретност е до началото на 60-те години на 20 век. От тогава започват (практически във всички страни на света) интензивни изследвания на светлинното излъчване, което имат обекти с различно естество в електромагнитно поле. Благодарение на впечатляващите постижения в тази област световната наука започва да използва термините «светене на Кирлиан», «кирлианография». Информацията, предоставена на сайта, не предвижда подробно изложение за развитието на този метод и неговата апаратурна реализация.
В заключение ще отбележим само, че за първи път производство на апаратура, реализираща принципа кирлианография, започва с разработката на Станислав Романий. Той поставя теоретичната основа за изучаване на обекти от всякакъв характер посредством газоразрядна визуализация (ГРВ), изпълнява конструктурското проектиране на приборите за физико-химични свойства на материалите. Масово производство на тези прибори започва през 1981 г. Те се използват за нуждите на космонавтиката в Днепропетровск, в предприятието за производство на ракетна космическа техника (НПО «Южный машиностроительный завод»). Малко по-късно, през 1990 г., Романий конструира и устройства за медицинска диагностика.
В същото това време научни изследвания по използване методите на биофотониката в медицината се извършват в Днепропетровския медицински институт. През 1991 г. в междуотрасловата научна лаборатория на института под ръководството на проф. Геннадий Маклаков е създаден комплекс ГРВ за диагностициране психофихиологичното състояние и оценяване ефективността от лечебно въздействие върху човека. Това оборудване в Съветския съюз се произвежда серийно и се използва в предприятията от военно-промишления комплекс. Граждански вариант на прибора през 1991 г. получава златен медал на международния конгрес-изложба, носеща името на Никола Тесла, в Сърбия.
Едновременно с тези научни направления възниква и друго направление, а именно изучаване светенето на отделни клетки и микроорганизми. Явлението излъчване на различни живи тъкани е открито през 1923 г. от проф. Александр Гурвич. Той разработва специални сензори и открива, че клетките излъчват постоянно в ултравиолетовия диапазон. Негово е и откритието, че клетките обменят помежду си информация чрез изменение на параметрите в това ултравиолетово излъчване.
В зависимост от изменението в дейността на клетките се променят параметрите на ултравиолетовото им излъчване. Установено е, че биологичното ултравиолетово излъчване стимулира митоз (клетъчно деление) и се изменя генетичната структура. Във връзка с признаването на това откритие в световната наука се появява термин „митогенетично излъчване на Гурвич”.
Гурвич също така открива, че мозъкът, кръвта, тъканите на очите излъчват ултравиолетова светлина. Той доказва, че параметрите на ултравиолетовото излъчване на раковата тъкан силно се отличава от това на здравата тъкан. За тези изследвания през 30-те години получава най-високата награда на Съветския съюз - Сталинска премия.
От тук нататък изследванията в областта на биофотониката тръгва по два пътя: изучаване на биообекта в цяло посредством неговата стимулация във високочестотно магнитно поле (ГРВ) и, второ, изучаване светенето на биообекти на отделни клетки без външна стимулация, като се използват свръхчувствителни сензори.
Основният метагенетичен ефект според проф. Александр Гурвич показва зависимостта на акта на клетъчно деление от поглъщането на ултравиолетови фотони. Изучаването на идеите на проф. Александр Гурвич продължава и в днешно време. Особено значителен напредък е постигнат в изследването на митогенетичното лъчение от учени от сибирското поделение на Академията на науките на СССР под ръководството на акад. Влаил Казначеев.
Едно от най-значимите научни постижения на колектива е, че през 1961 г. те правят научно откритие. За първи път в света откриват, че между две тъканни култури в оптичния диапазон съществуват електромагнитни взаимодействия. С помощта на специално оборудване установяват, че процесът на увреждане на клетките, в частност от вирусите, е придружен от характерна промяна в собственото им електромагнитно излъчване в честотния обхват на видимите и ултравиолетовите спектрални области.
Показано е, че здравите клетки на биоструктурите, включително хората, възприемат електромагнитното излъчване на засегнатите клетки. Това откритие служи като мощен тласък в целия свят да започнат обширни изследвания за пренос на биологична информация чрез свръхслабо излъчване. Работата на това направление е добре осветена в публикации на руски учени. Например още през 1981 г. излиза книга на учени от сибирското поделение на Академията на науките на СССР, в която са развити тези идеи (Казначеев В.П., Михайлова Л.П. Сверхслабые излучения в межклеточных взаимодействиях. Акад. наук СССР, Сиб. отд-ние, 1981).
Феноменът предаване информацията в живите системи е интензивно изучаван от немския биофизик Фриц-Алберт Поп (Fritz-Albert Popp). Той открива, че фотоните осигуряват "транспорт" за предаване на информация. Те предават информация вътре в клетките и между тях . Поп показва, че ДНК на живите клетки натрупват и излъчват фотони. Той изследва също биофотонното излъчване на човешкото тяло и установява, че ако тялото е подложено на стрес, интензивността на биофотонното излъчване се увеличава. Фактите, говорещи за съществуването на биофотонно излъчване на човешкото тяло, са потвърдени от учени в много страни по света (Германия, Китай, Япония, Корея и др.). Например японският учен Х. Инаба разработва система с много висока чувствителност за откриване и спектрален анализ на свръхслабо излъчване на фотони от биологични клетки и тъкани. През 2011-2012 г. учени от университета в Алабама показват как растежът на раковите клетки се потиска под въздействието на електромагнитни полета с ниска интензивност. Въз основа на изследванията те разработват устройство, проведените с него клинични изпитвания потвърждават терапевтичния ефект на излъчването.
В момента подобни изследвания интензивно се провеждат в Русия, в московския държавен университет „Ломоносов”, като се акцентира на физическите фактори на междуклетъчните комуникации на микроорганизмите (1999 г.). През 2012 г. учени от същия университет публикуват данни по дистантно взаимодействие в биологични системи. Изводът е, че изменението на спектралните характеристики и поляризацията на биоизлъчването влияе върху резултата от взаимодействието. В Казанския институт по биохимия и биофизика на Руската академия на науките е доказано, че в клетките на някои бактерии се обменя информация във видимия и в инфрачервения спектър на светлината.
Развитието на идеите на професор Алексадр Гурвич от съвременни изследователи довежда до много интересно направление в изучаване физическото проявление на междуклетъчните комуникации. Възниква научното направление биофотоника. То изучава параметрите на излъчване на биообектите в широк диапазон на електромагнитните вълни. Това позволява не само да се определи неизвестното по-рано комуникационно взаимодействие между биообекти, но и да се разработят методи за диагностициране и прогнозиране поведението на системите, в частност да се оценят психофизиологичните параметри на човека.
В момента, поради развитието на вирусни заболявания по света (вируси COVID 19, СПИН, Ебола, Марбург, Зика и др.), изследванията по приложните аспекти на митогенетичното лъчение и междуклетъчната комуникация стават особено актуални, тъй като могат да предложат резултати в ранната диагностика и лечението на тези страховити заболявания.
Научните изследвания за внедряване на компютърни технологии (в частност на биофотониката) в медицината, започват в края на 80-те години на 20 век в катедрата по нервни болести в Днепропетровския медицински институт. Ръководи изследванията проф. Виктория Миртовска. Инициатор е проф. (по това време доцент) Геннадий Маклаков.
Работи се по две направления: диагностициране психофихиологичното състояние на аерокосмическия персонал и прогнозиране на мозъчносъдови заболявания и оценяване ефективността на лечебното въздействие. Резултат от работата по първото направление е създаването на апарат за газоразрядна визуализация (ГРВ), предназначен за диагностициране и прогнозиране психофихиологичното състояние на космонавти и летци. Отличителна черта на устройството: комплексно използване на биофотониката (газоразрядна визуализация) с методите вариационна пулсометрия и оценка реологичните свойства на кръвта и съдовата еластичност. Вземането на решения от лекар и друг медицински персонал се подкрепя от система за изкуствен интелект. Организира се серийно производство на създадената апаратура и се използва във военната медицина в Съветския съюз. Граждански вариант на този прибор през 1991 г. получава златен медал „Никола Тесла” на международен конгрес-изложба в Сърбия. По-късно приоритетно става второто направление, тъй като се отчита колко важно е да се прогнозира развитието на тежки заболявания като инсулта например. Особеност на методите на биофотониката, по-точно на газоразрядната визуализация, е ранната диагностика на различни заболявания. Именно затова тези подходи стават водещи. Разработени са уникални методи за обработка на ГРВ изображенията, е използван изкуствен интелект за прогнозиране развитието на заболяванията. Така се създава ново направление в медицинската диагностика на мозъчно-съдовите заболявания.
Резултатите от изследванията лягат в основата на докторската дисертация на Геннадий Маклаков, която е успешно защитена през 1992 г. От 1990 г. започва серийното производство на диагностично оборудване за различни заболявания на базата на биофотониката, наречено „Автоматизирано работно място на лекар“. Отличителната му черта е специализацията в конкретна област на диагностиката. Поради разпадането на Съветския съюз са произведени само две серии: „Работно място на невролог“ и „Работно място на пулмолог“. Едновременно с това в катедрата по психиатрия (ръководител проф. Владимир Полтавец) на Факултета за усъвършенстване на лекари се изучават възможностите на ГРВ технологията за анализ на психичните процеси при човека. За практикуващите лекари е разработен лекционен цикъл по съответните теми и Геннадий Маклаков е поканен да ги прочете. За съжаление с разпадането на Съветския съюз проучванията в тази област са прекратени.
По-нататък посочваме само възлови точки от нашите изследвания. Развитието на направлението, предложено от проф. Г. Маклаков, продължава в Севастопол, където е създадена научноизследователска лаборатория. Практически тестове на разработените методи и оборудване се провеждат във военния санаториум в Гурзуф (Крим). Акцент е поставен върху разработването на нови принципи за превенция и възстановяване на психофизиологичното състояние след стресови ситуации. Формулирани са критериите за оценка на психосоматичното състояние на човека, разработени са методи за организиране на биологична обратна връзка на базата на биофотонни методи.
През 2010 г. изследванията за използването на методите на биофотониката в медицината и психологията се преместват в Държавната летателна академия в Украйна (Кировоград). Научната работа се съчетава с обучение на авиационен персонал (пилоти, диспечери на въздушното движение и др.) за използване на биофотонни методи за осъзнато управление на психическото състояние в екстремни условия и научаване как се вземат оптимални решения в извънредни ситуации. Създадена е лаборатория по технологии за дистанционно професионално обучение на авиационни специалисти, която се ръководи от акад. Г. Маклаков. В това направление малко по-късно започва тясно сътрудничество с научни и образователни институции в България.
През 2010 г. съвместно с Института за въздушна навигация на Държавната летателна академия на Украйна и Факултета по изчислителна техника на ТУ- Варна се създава изследователска лаборатория "Мрежови технологии и сигурност“. Целта е да се провеждат съвместни проучвания за използването на биофотониката за медицинска и психологическа помощ на населението на базата на телемедицината.
През 2011 г. между Държавната летателна академия на Украйна и Технически университет - София е подписано споразумение за научно-техническо сътрудничество. Изследванията са съсредоточени в катедра "Въздушен транспорт" . Основно направление е използването на методите на биофотониката за контрол на психофизиологичното състояние на служителите в авиационната индустрия и за подобряване на обучението на авиационни специалисти в областта на човешкия фактор.
През 2012 г. изследванията за използването на биофотониката в космическата и авиационната медицина продължава в Института за космически изследвания и технологии на БАН. Получените научни резултати потвърждават перспективността на направлението в аерокосмическия отрасъл. През 2014-2019 г. на територията на България са проведени няколко научни експедиции с цел изучаване на нейната уникална природа, въздействието на екологията върху хората и избора на оптимални места за възстановяване на психофизиологичното състояние, изследвани са водни ресурси и др. Едновременно се извършва тестване на нови сензори и нови конструкции прибори, проверяват се нови методики за математическа обработка на данните. През 2016 г. е създадена Лаборатория за изследване на биоелектрографски технологии в аерокосмическите проучвания, ръководена от академик Геннадий Маклаков.
През 2018 г. совместно с ТУ - Варна е изпълнен научноизследователски проект «Изследване на газоразрядната визуализация и нейната приложност в материалознанието, медицината, екологията и растениевъдството». В рамките на проекта са създадени два експериментални диагностични прибора (наречени са «Алтаир» и «Орион») на базата на газоразрядна визуализация, върху които са приложени формулирани хипотези и са верифицирани научни резултати от предхождащи изследвания. Хардуерът на комплекса е разработен по методиката на акад. Г. Маклаков. Създадените прибори са ориентирани преди всичко към изследване параметрите на околната среда и обекти на металознанието (свойствата на метали и сплави), но могат с успех да се използват за диагностика на психосоматичното състояние на човека. В частност те са приложими за изследване влиянието на екологията върху човека, провеждане на ефективна рехабилитация и профилактика на базата хрономедицината и др.
През 2019 г. е решено да се създаде самостоятелна структура - научно-изследователски център по биофотника.
И ние ще се свържем с вас