МЕНЮ

Нашите експедиции в България за изследване влиянието на екологията върху човека

Биофотониката се използва в света за изследване на околната среда повече от 30 години. За съжаление в България няма такава практика. Решихме да запълним тази празнина. На картата са отбелязани местата, които проучвахме в периода 2016 – 2019 г.

Изследванията ни бяха многопланови. Изследвахме води, влияние на паркови зони и горски зони за отдих, манастири и параклиси, мистични места и други. Подробно за това разказваме в статиите си (в раздел „Библиотека”).

Видяхме много удивителни места. Представяме ги в следващите раздели.

Изследване на водни ресурси

Крушунските водопади имат особено очарование. Тук почти няма мощно падаща вода. Има музика. Многогласна музика, създадена от безброй водни потоци. Просто трябва да се заслушаш, за да уловиш колко различен е всеки глас и колко е богато общото звучене на гласовете.

Магията се допълва от синия цвят на водата, от малките водни огледала, от мъховете и птичите песни.

Мястото носи опияняващо спокойствие и желание да останеш тук дълго-дълго...

Зоната около водопадите е лесопарк, в който са забранени всякакви дейности. Дървета, храсти и треви живеят в естествени условия и без човешка намеса.

Вършец възниква около минерални извори и до ден-днешен си остава известен като балнеологичен курорт. Първата държавна минерална баня е изградена тук през 1910 г.

През 1934 г. в центъра на града се появява Слънчева градина. По това време със застъпничеството на д-р Дамян Иванов 

Вършец се сдобива с най-големия изкуствен природен парк в Северна България – 800 декара с широколистни гори, борови насаждения и специално пренесени екзотични видове.

Родопите отдавна са си спечелили определението мистична планина, а Смолян е в сърцето на планината. В Смолянска област изследвахме най-голям брой обекти, които са представени на картата. 

Места за проучванията ни в Смолянка област.

Обиколихме прочутите Смолянски езера и изследвахме водата в няколко от тях: Тревистото езеро, Лагера, Мътното езеро... Те са толкова различни едно от друго, че единствената прилика, която намерихме, беше хубостта.

Мътното езеро. 

Тревистото езеро.

Езеро Лагера.

Каньонът на водопадите край Смолян е популярен туристически маршрут.

Най-внушителният от водопадите е Орфеевият водопад. Височината му е 68 м. Изследвахме енергиятана водата му и регистрирахме любопитни факти. Например, как се променя влиянието върху човека в зависимост от разстоянието до водата и какво се случва с отрицателната йонизация.

Долината на Мальовица в Рила, както е известно, е озвучена от многобройни потоци.

Те се спускат по каменни плочи, скали и сипеи.

Съревновават се по красота с цветя, треви и мъхове. Ту са буйни и звънливи...

Ту  са спокойни и почти безмълвни...

Имахме възможност да направим няколко измервания на различна надморска височина и да регистрираме промените в енергията на водата.

А върхът си остана горд и невъзмутим както винаги. Този път – загърнат в мъглата на идващ дъжд.

Слайд филм Каньон на водопадите.

Слайд филм Крушунските водопади.

Слайд филм Мальовица. 

ГОРСКО КЪПАНЕ

«Горско къпане» или «Синрин йоку» е поредното японско чудо. Но то не е само за японци. Става дума за теория и доказана практика, според която пребиваването на определени места в гората за определено време и за определен срок носи оптимално въздействие върху човешкото здраве (терминът "синрин-йоку" и концепцията на д-р Цин Ли са въведени в Япония от Агенцията по горско стопанство при японското правителство през 1982 г.).

И, за да ни учудят още повече, японците са включили в картата на най-въздействащите места в Европа Родопа планина 

Имахме възможността да проверим това с апаратура по биофотоника и сензори, разработени в Лаборатория за изследване на биоелектрографски технологии в аерокосмическите проучвания при ИКИТ БАН.

ЧЕркви, манастири и параклиси

В България черквите и манастирите са безброй, различни по история, красота и внушителност. Параклисите са още повече. Ще ги видим край всяко селище (или в него). Изследвахме повече от 20 такива места.

Бачковският манастир, Бельова черква в Самоков, черквата Св. Св. Константин и Елена, аязмото Св. Илия в Момчиловци, част от множеството параклиси, които родопчани съхраняват с обич и преклонение... Тези обекти на изследванията ни носят особени послания. Те са родени от вярата и легендите, от желанието на местните хора да съхранят българщината и да й бъдат верни. А на научните проучвания им оставаше само да потвърдят силата на добрата енергия, с която ни даряват светите места...

Бачковският манастир.

 Параклис Св. Спас в м. Варадил край Смолян.

Аязмото по Зелената пътека, тръгваща от портите на Бачковския манастир.

Бельова черква край Самоков.

МИСТИЧНИ МЕСТА И АРХЕОЛОГИЧНИ ОБЕКТИ

Перперикон почти няма нужда от представяне.

Внушителлун скален град, хранител на много история, на много тайни и предизвикателства за археолозите.

Траки, римляни, готи, ромеи и българи са владеели последователно „върха на боговете”, а проф. Николай Овчаров смята, че тук е било древното светилище на Дионис...

Каменните блокове издържат днес многобройния хорски поток, както не са се предали и пред силата на вековете. Все така разказват легенди, подхранват фантазията за минали животи, за слава и таинственост.

Белите камане е тракийско скално светилище над село Старцево, на 13 км от Златоград. Получило е името си от белите варовикови скали, които се виждат отдалече.

Легенди разказват, че тук е имало древна крепост. Местните хора са запазили спомени за това, че преди години в цепнатините на скалите са намирали старинни монети. По датировката им археолозите смятат, че светилището е функционирало от V в.пр. н.е. до ІV в. сл.н.е. В цепнатините са намирани още части от керамични съдове, жито, просо. Предполага се, че това са дарове за подземните богове.

Панорамата от тук към Източните Родопи е невероятно красива.

Явно хубостта е богоугодна, щом светилищата са все на прекрасни места.

Гела е омагьосващо село, високо в планината, в община Широка лъка.

Тук хората разказват за места, които възстановяват силите на човек при силна умора за минути.





Такава е поляната над Гела, увенчана с кръст и няколко дървета, наречена Илинденска. С такава слава е местността Джигелска бърчина.

Таинствени са някои от околните върхове с форма на правилна пирамида. Лечебен извор има близо до центъра на селото... Много от твърденията имахме възможност да проверим с подходящата апаратура.

Побити камъни е място известно, много посещавано – само на 20 км от Варна.

Имат слава на сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г.

Различни са версиите за появата на странните каменни фигури, разположени на 7 квадратни километра площ.

Интересно,  какво показватат приборите...

Природата е изваяла каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества, колони. И всичко това – сред пясък, по-фин от този по черноморските ни плажове.

Слайд филм Гела

Слайд филм Белите камани

Слайд филм Побити камъни

ДРУГИ НАШИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

В ГРАДСКИ ПАРКОВИ ЗОНИ

Интерес за нашите проучвания бяха и паркови зони. С такава цел бяхме в Пловдив, София, Самоков, Хасково, Димитровград, Златоград, Велинград.

Борисовата градина в сърцето на българската столица. Достъпно място за отдих на много столичани.

Докторската градина с нейния символ – паметника на загиналите в Руско-турската освободителна война медицински чинове.

Пред народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, София.

Над Хасково, сред паркова зона, се възвисява скулптурна фигура на св. Богородица с Младенеца. Височината на скулптурата от 31 м й е осигурила място в Книгата на рекордите на Гинес.

Градският парк в Димитровград е място със собствен облик.

Много привлекателно, както се казва: „За всекиго по нещо”.

Златоград е златно зрънце българщина. Топло, родно, предлагащо уюта на възрожденската архитектура, красивата родопска природа и достатъчно интересни туристически обекти.

Велинград, може би не в най-типичния му вид, но от високо.

Кой не е чувал за Клептуза? Може би най-популярният във Велинград туристически обект.

Велинградски картини. От самия център на града.

ПО ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Обекти в два популярни града на Черноморието успяхме да проучим: Варна и Созопол.

Морската ни столица е зелена и красива, притежава свой неподражаем чар, пълна е с живот.

В един мартенски ден на плажа. Неуютно, ветровито и студено, но науката иска жертви понякога.

Черноморският бисер Созопол.

Курортът живее пълноценен живот – с всичките неудобства на големия интерес към неговата хубост.

Тук е почивната база на Технически университет – София. Част от изследванията си направихме на негова територия.

В СТАРА ПЛАНИНА 

Село Крушуна – освен с известната зона на водопадите, е интересно като селище, разположено върху много подпочвени води. Вероятно в бъдеще те ще бъдат разработени. Но и сега в селото работи голям басейн с минерална вода.

Селото, каквото го видяхме при една от обиколките си край него. То е със свой облик, с чудесни хора, а къщите за гости стават все повече.

Скален разкош! Плато над водопадите.

Минералният басейн в Крушуна. Разположен е на входа за зоната на водопадите. Издебнали сме го сутринта, преди да е отворен за посетители.

Шипковски минерални бани е стар балнеокурорт. Минерална вода и гора – това е съчетанието от лечебни фактори, които привличат почиващи тук.

Поглед към един от новите хотели в Шипковски минерални бани. Имената на повечето от тях понякакъв начин съдържат форми на думата „рай”.

Като във всеки балнеоцентър: оазис с минерална вода (различна от различните чучури), където по пейките в определени часове сядат почиващите, за да изпият по чаша здравословна сила.

В гората край селището има множество причудливи гледки.

В този раздел: съвсем накратко показваме незначителна част от обектите, които успяхме да изследваме за около тригодишен период. Богата е България!

Имате въпроси?

g.maklakov@gmail.com

Работает на Creatium